Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.06.2012 12:23 - Хайдут Караджа - 2
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 9085 Коментари: 1 Гласове:
9

Последна промяна: 26.10.2016 13:47

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
ПЕТА ЧАСТ

Какво не трябва да мени хайдутинът

Дори сто и петдесет години след описваните събития името на този Кърджалъ Емин се споменавало с трепет в Тракия и Родопите. Това е същият оня главатар, който с едно провикване е могъл да събере дванадесетхилядна дружина и да изтрие от лицето на земята който и да е град. Дружинниците му - силни и жестоки хора - не познавали милост. Изкусни в битките и светкавичните конни атаки, те не знаели какво е поражение и преграда.

image
Кърджалии. Разбойнически орди от всякаква вяра и националност.Нападали и опустошавали всичко под ред.Правителството на османската империя успяло да се справи с тази напаст, едва към 1830 год. След като били унищожени наколко десетки хиляди от тях а еничарският корпус бил разпуснат.

През 1810 година есента един "ръкав" на тая дружина под предводителството на самия Емин се отправил към Станимака. Хилядо души спешени конници ударили откъм старата част на града. Изненадата била пълна. За да запазят себе си, жителите от другия бряг на реката развалили моста, но това не ги спасило. Три дена кърджалиите разполагали с града, грабили и клали. заедно с това те връхлетели върху съседните села и ги опожарили. Многолюдното и добре въоръжено Куклен трябвало да заплати два шиника лири и три млади циганки за тримата главатари на ордията. Явровци отказали да платят откуп. Върнали пратениците с отговора, че пари нямат, но имат брадви.
Това било нечувано предизвикателство: едно балканско село със стотина къщи да заплашва с брадви победителите на Станимака. Вярно, че селото било на десетина километра навътре в планината, след една мъчнопроходима гориста местност, непригодна за конна атака, но може ли това да бъде пречка за кърджалиите?
Не му се щяло на Емина да остави пленените станимашки гъркини, мастиката и награбените съкровища, та отпратил един от своите главатари - Кара Пехливан, да свърши тая работа:
- Изтрепи ония свинари там и си ела! - заповядал той опустошаването на Яврово. - Двеста души ти стигат.
За късмет на явровци Кара Пехливан не тръгнал веднага. И той имал пленнички в своя шатър, и той обичал мастиката и се опасявал да не мине без него делбата на ограбените съкровища, та се позабавил три-четири дена, докато стъкми уж дружината. Три дни имали време явровци да се приготвят. Три дни са малко, но за Хайдут Караджа стигали и артисвали. Той не дал да се изнесе нито един товар от село, да излезе от селото нито една жена, както съветвали някои. Мъжете трябвало да знаят, че отстъпят ли от село - кърджалийските маждраци ще опрат в гърдите на техните жени.
На какво разчитал хайдутинът? Стени да изгражда било късно. Ров да копае - нямало река, а пушките били малко: "силяхлие"(въоръжени) люде той можел да извади срещу десет кърджалии само един. Тогава? Една утрина той избрал сто мъже с брадви и ги повел към Бативдолския букак, където минавал по онова време единствения път, достъпен за конници. Никой от мъжете не трябвало да се връща в село, нито да идва някой от селото. Никой не трябвало да знае какво ще извършат тия сто мъже брадвари.
Кара пехливан тръгнал от Станимака с тъпани. Пътят до Богородично му бил вече добре известен: строшени коли, мъртъвци, димящи плевни и орляци гарвани показвали безпогрешно къде веднъж са минали дребните кърджалийски кончета със своите ездачи. Над изгореното село, на ливадата край сегашния параклис "Св.Илия" Пехливана оставил тъпанарите и след малко кърджалийската конница се нанизала по пътеката към Яврово, водена от един недоклан жител на Богородично. Всеки с маждрака си трябвало да опира с раменете на предния - такава била заповедта на Пехливана. Двамина черкези минали напред да "опипат" местността и да предупредят ордията, ако има някаква опасност. След такива "очи" Кара Пехливан спокойно можел да язди начело върху сивия си кон, повдигайки се от време на време на стремената , за да гледа местността. Местостта не е могла добре да се огледа, защото стръмната пътека за Яврово се провира през букак. Напред предводителят на кърджалиите ще да е виждал гора, нагоре - сплетени букови клони. От дясната му страна се извисявал стръмния могилски гребен, а отляво, в невидимата  пропаст , се е чувал грохотът на бързотечната река. Дяволско място!...Не като в равнината да разположиш конницата като ветрило и да я запратиш, за да помете като вихрушка подплашените жители.

image

Но ето най-стръмната част на пътя е извървяна и конниците поемат край дерето. В тази минута откъм Яврово долита някакъв тревожен звън. Камбани? - не, Пехливана се вслушва добре и по смръщенот му смугло лице се явява нещо като усмивка: "Чанове са разлюлели тия джанабети!...Събират се" - съобщава той на следващия го съвсем отблизо Кязи байрактар - забива пети в запотения корем на коня и хвърля през рамо:
- Чабук... чабук!(Бързо,бързо!)
Глухият конски тропот учестява. оръжията леко позвъняват, поразтеглената колона се сгъстява. Кара Пехливан се взира напред: къде са черкезите?
Той се кани да пусне Кязи байрактар, за да види къде са черкезите, но се разнася крясък на сойка и става изведнъж нещо странно: високите шарени буки от двете страни на пътя застрашително пропукват, наклоняват се и с трясък се събарят върху изправените коне и обезумелите ездачи. Чуват се викове, крясък, трясък на събарящи се гигантски дървета и честа пукотевица. Кязи байрактар вади пищова, озърта се и стреля в...буките.
Недокланият панайски жител има щастието, че не язди. Той успява още в първите минути да се шмугне встрани от пътя, дотърколва се в дерето и бежешком се връща в селото за да разкаже, че гората - страшната, е проходила, за да връхлети на кърджалиите. Да, той с очите си е видял как дънерит смазвали конете, как клоните шибали по неприятелските гърбове и дупчели къде кого свърнат.
До вечерта в Богородично ристигнали окървавени, изподрани и неколцина останали живи карапехливановци. Зъбите им играели като на трескави. Чак когато обърнали по една мастика, могли да кажат, че са побягнали от джандема, където дяволите са нападнали и унищожили цвета на Еминовата орда. Пред върховният си главатар в Станимака те всички се заклели, че видели с очите си една небесна ръка да ломи горските буки върху тях. Повярвал ли е страшния Емин на тия брътвежи - не знаем, но е известно, че на другия ден ордията му запрашила по пътищата за Хасково и до смъртта му не свърнала към Станимака.
Когато ариергардът му се изнизал по Тополовския път, клепалата на в яврово празнично биели за посрещането на стоте брадвари начело с Хайдут Караджа. Един момък носел пред него голямата като черешарска кошница гъжва с главата на Кара Пехливана, забучена на прът, силяха му с посребрените пищови, дългият му ятаган и късата като циганско кларне "фузея" на Кязи байрактар.
След Караджа следвали брадварите, а най-подир - шейсет мулета, натоварени с конски такъми и оръжия, завършвали тържественото шествие на победителите. Сега те могли да разкажат на своите как е бил устроен бативдолския капан.
Със сто брадви и десет пушки, взети от сеймените на Ясъоглу - с това заминали защитниците на Бативдол в надвечерието на битката. Караджа ги разположил от двете страни на пътя, там, където склонът е най-стръмен, а дерето - най-дълбоко, и заповядал през десет разкрача да бъде срязана по една клоната бука, но така ,че да се държи на косъм. Върхът на всяко дърво бил запримчен с въже. Всеки мъж, скрит под шумата, е трябвало да хване края на едно въже и да събори своята бука при уговорения знак. С една копраля видели сметката на черкезите. После дошел уговореният крясък на сойка и ...останалото - знаем. Буките свършили работа. Брадварите я довършили.

image
Явровското землище, където са се развивали описаните събития

Година-две след нападението на кърджалиите в четирите краища на селото бодърствували на денонощна стража нарочни хора, готови да ударят звънците при появяването на враг. Но врагът вече не се явил. Тръгнали пак стадата из просторна Тракия, забръмчала чаршийската улица в съсипаната Станимака. Встрастените за лов кукленски турци съжалително поглеждали към пълните с дивеч явровски гори, но вече не смеели да влязат в тях, защото там царувал Хайдут Караджа.
Агите трябвало да бъркат дълбочко в сесиите, за да довеждат жътвари, защото никой не смеел да събира ангария. И не се чували хвалби, нито закани в кафенето на агаларите, като че нямало хора да развъртят ятаган и да стрелят с пушка. Иначе не можело и да бъде, щом самия заптийски чаушин Назър ага изпратил на Караджа сребърна кутия с кадаиф, тютюн и покана да си разменят пушките за приятелство.
Най-сетне - смирили се турците. Така поне се говорело в Яврово. Хората намятали оръжието по таваните и се подпретнали кой с рало, кой с мотика да съберат "две с едно". Те придумвали и Караджа:"Щом турците искат приятелство - дай им го! От приятелство глава не боли." Пък и на Караджата вече взело да дотяга. Като му замирисало на пролет, на прясно разорана земя, засърбявали го ръцете за орало, да запори изпръхналата угар. Като слушал звънците на стадата, дощявало му се пак да улови гегата и да подбере виторогите овни към запустелите стъги. Пък и защо да влачи в мирно време двайсет оки "силях" с барутници, ятагани и пищови на тоя хубав комшулук с турците? И заръчал Караджа да кажат на Чаушина, че приема да се помирят. Разменили си пушките. Назър изпратил своята сливенска филинтра, обкована със сребърни телчета, с приклад като ръчица, а Караджа - неговата "звездобройка" (тъй наричали явровци дългите арнаутски пушки - гегалии, изработени в шкодренските тюфекчийници). Тая дългошиеста устрелница нямала сребърена обкова, но биела така вярно, че с нея Караджа от четиристотин разкрача умервал яйце.

image

Хайдушка пушка - бойлия. Доста примитивни от съвременна гледна точка, но на практика отлично "снайперско"оръжие за обучения стрелец... До началото на 20-ти век били предпочитано оръжие за туземните професионални ловци в Сибир.


Тая размяна се равнявала на клетва за вярност до гроб. Сега вече хайдутинът можел да поживее като хората, за да подбере сиво стадо, да разлае "клети кучета", да си отспи на меко халище. Можел да навърже на овцете каквито си иска чанове и по цели дни да слуша как се лее на талази тяхната звънчата песен. А и Назър не го забравял: през неделя-две пращал му от своя тютюн и "много здраве". Кукленските яйчари, идвали често да му носят армагани, като го намирали чак на стръгите. Простодушния Караджа не забелязал, че ръцете им подавали армаганите, а очите им опипвали какво има окачено в колибата, къде му е "ятакът". Когато се досетил , било късно.
Коя година и какъв ден е било, преданието не казва. Мълчи и неизвестният летописец, който пръв отбеляза явяването на "ангел в человечески образ". Какт всеки ден, Караджа оставил овцете на пладнището под "Малкото кале" и слязъл до изворчето да пие вода. Било тихо и безлюдно. Само от към голямото кале насреща повявал вятър и карал бориките излеко да въздишат. Може би те са искали да прошепнат нещо на юнака? Уви, той не разбирал техния шепот и преспокойно коленичил на извора, за да се напие с вода. В тая същата минута се разнесъл гърмеж и Караджа "захлупил" извора. Ехото повторило гърмежа, потретило, дигнало орлите от Пърдулишки дол и заглъхнало. Наблизо вършали харманджии. Те първи дотърчали и намерили обления в кърви Караджа още жив.
- Оттам! - кимнал той към боровата гора... - С моята пушка... Не бивало хайдутин да мени пушката, а куршумите!
Тъй рекъл умиращият войвода и рейнал безжизнени очи към пролетно-синьото небе. Изпъшкали покрусени хората

                                  ...уникнало е слънцето,
                                             повехнала е гората,
                                             онемели са пилците,
                                             попукала се е земята...


а вятърът подхванал думите на Караджа и скоро не само хората, но и белостволите буки, трепетликите и бориките по "Дебело бърдо" и Руен си шушнели:
"Не бивало хайдутин да си мени пушката, а куршумите".








Гласувай:
9



Следващ постинг
Предишен постинг

1. starotomagare - А аз от опит зная още една:
21.06.2012 18:21
,,Не бой се когато ти вземат а когато ти дават"
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5647653
Постинги: 555
Коментари: 2639
Гласове: 3660
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031