С триумфа при Върбишкия проход и серията от знаменити военни успехи, ханът превръща България в империя, една от трите най-могъщи сили в Европа
Дума 20. Юли 2018 , брой: 139 Михо Червенков
През 803 г. на българския престол се възкачва Хан Крум (755-814). За живота му преди това не може да се каже нещо конкретно. Той е от прабългарски произход. Идва на власт след смъртта на хан Кардам, управлявал от 777-а до 803 г. Със сигурност се знае, че е поставил началото на нова династия, която ръководи България чак до 997 г. - смъртта на цар Роман. Към нея принадлежат и други велики български владетели, като княз Борис I Покръстител на България и цар Симеон Велики.
Наскоро след заемането на престола хан Крум насочва вниманието си в северозападна посока. Там едва се крепи господството на аварите, те са разгромени наскоро от Франкската империя на Карл Велики (768-814).
През 805 г. Крум предприема поход срещу аварите, преодолява съпротивата им и завладява източната част на техните земи. Под властта на България са присъединени територии, населени с прабългари, славяни и авари. Така границите на България се простират до река Тиса на запад, Карпатските планини на север и река Днестър на изток.
На север от река Дунав се образува обширна провинция, обхващаща земите на днешна Румъния, Бесарабия, части от Унгария и Украйна. Тези земи са известни през IX в. на византийските автори като Отвъддунавска България. Между Франкската империя и Византия възниква нова империя - Българската. За победата има кратки сведения в лексикона "Суда"("Свидас") от X век.
Хан Крум превръща България, според мнозина историци, не само в най-голямата по територия държава в цялата българска история, но и в много могъща супер сила за времето си. България става твърде важен фактор в Европа.
Разширението на Българската държава на северозапад и на север е следено с безпокойство от страна на Византия, то предизвиква недоволство и завист. За да попречи на затвърждаването на спечелените от българите успехи, императорът на Византия Никифор I Геник (802-811) през 807 г. предприема поход срещу България. Но едва стига до Андрианопол (Одрин), получава вест за готвен преврат срещу него и той се връща в столицата. Неприятелският поход не е осъществен до край.
И все пак проявената открита враждебност, с която са нарушени десетгодишните мирни отношения, развързва ръцете на хан Крум. По принцип от политика на очакване и отбрана Крум решава сам да определя хода на събитията и преминава към политика на нападение.
Започва обезпокоителни набези във византийската територия. Наскоро предприема настъпателни действия на югозапад в Софийското поле и по поречието на р. Струма. Крум обсажда и превзема укрепения град Триадица (София). Така се отваря пътят за настъпление по долината на река Струма към Македония.
Всички опити на Никифор да поправи станалото се оказват напразни и безплодни. Той взема решение веднъж завинаги да се разправи с Българската държава.
През 811 г. Никифор събира многобройна елитна войска и поема на втори поход срещу България с цел пълното й унищожаване. Уверен в успеха, императорът взема със себе си и сина си Ставракий, и зет си Михаил Рангаве, а така също много ромейски аристократи. Според "Анонимен ватикански разказ" византийците преминават Стара планина и се насочват към столицата Плиска.
Хан Крум не е подготвен. Той разбира, че не може да мери сила с такава армия и предлага мир. Но Никифор отказва, "заслепен от своето зломислие и от внушенията на своите съветници", съобщава хронистът Теофан Изповедник. Уверен е в победата, която ще пожъне.
Това кара Крум да напусне Плиска. Там оставя около 12 000 защитници и с основните сили се оттегля. Никифор превзема престолния град. Ограбена е владетелската резиденция, опожарени са складовете, а мирното население е поголовно избито. Императорът, заслепен от алчност, проявява жестокост и към своите войници, като отнема значителна част от полагаемата им се плячка.
Крум повторно иска мир:

"Ето, ти победи. И тъй, вземи каквото ти е угодно и си иди!"

Но Никифор отново отказва. Дори замисля да премине с армията си през цяла Мизия и чак след това да се върне в Константинопол.
Тогава българският хан предприема решителна подготовка за реванш. Той взема съдбовното решение - да атакува византийската армия в проходите, като използва предимствата на местността.
Той запазва по-голямата част от войската си непокътната. Нарежда да бъде свикано цялото опълчение, въоръжени са всички способни да носят оръжие. Върбишкият проход в Източна Стара планина, по течението на река Камчия, а и други близки прелези, са затворени с дървени укрепления, изкопи и ровове.
Получил донесения, Никифор усеща опасността, и бърза да се отправи към Константинопол директно през Стара планина. Колоната се разтяга през дефилето. С главните сили императорът спира да пренощува именно във Върбишкия проход.
Хан Крум следи отблизо действията на противника, изпреварва го и разполага войските си от двете страни на теснината. Византийците са достатъчно дълбоко навътре в планината. Донесенията до Никифор, че ще се наложи с битка да излиза от планината, пристигат твърде късно.
Императорът разбира в какво положение е изпаднал. Теофан Изповедник пише, че в отчаянието си Никифор казва пред своята свита:

"И крилати да станем, пак не можем да се спасим!"

Своя съкрушителен удар българските войски нанасят през нощта на 25 срещу 26 юли 811 г. Крум дава заповед за атака. Последва свиреп боен вик и бойците изскачат от засада. Българите засипват с дъжд от камъни и стрели заприщената от всички страни дълга колона. Усилията са насочени към центъра на византийския лагер.
Изплашени, гвардейските части се огъват, фронт за отстъпление няма. Много конници слизат от конете и търсят пролуки за изход. Редовната войска, обхваната от паника, хуква да се спасява. Едни се насочват към реката, където затъват в тинята. Други тръгват към стената, но зад нея са непреодолимите изкопи...
Византия губи почти цялата си войска!
В тази битка загива и самият император Никифор I Геник. Престолонаследникът Ставракий е тежко ранен. Избити са най-близки хора на императора, много военачалници.
Като оплаква родината си, хронистът отбелязва:

"Цялата християнска красота загина!".

В цялата история на Византия дотогава в сражение с противник е убит само един император (Валент, в 378 г.). А в тази битка загиват наведнъж двама императори: Никифор и синът му Ставракий, който се възкачва на престола, но скоро след това умира от раните си...
Хан Крум нарежда черепът на василевса да бъде обкован със сребро и превърнат в ритуална чаша, от която победителят и неговите приближени пият в знак на великата победа.
Хан Крум печели най-голямата победа над Византийската империя. Поражението при Върбишкия проход прераства във вътрешнополитическа криза, изразила се в честата смяна на императори.
Триумфът на хан Крум е доказателство за устойчивостта и мощта на българската държава. Поглеждайки на югозапад за приобщаване на славяните в Македония, Крум е първият наш държавник, който разбира, че най-напред трябва да се спечели Тракия.
Въпреки победата във Върбишкия проход Крум отново иска мир. И този път му е отказан. Тогава войските му превземат Несебър, разгромяват византийската армия в южните поли на Странджа, покоряват Девелт, обсаждат Одрин и достигат до Константинопол.
Крум отново предлага мир, иска да се затвърдят придобитите земи. Сега византийците приемат, но му устройват заговор, за да бъде убит. Той предугажда и се спасява. Тогава превзема Одрин, опустошава областта между този град и Константинопол, и най-важното: предприема трескава дейност за окончателна разправа с Византия.
Започва добре обмислена подготовка за обсаждане на Константинопол. Разпорежда да бъдат построени много обсадни машини и да бъде събрана голяма войска. Предвижда само обозът да се състои от 5000 волски коли!
Но в разгара на подготовката си Крум умира внезапно от сърдечен удар на 13 април 814 г. Няма го вече един от най-големите врагове на Византия, човекът, който непрекъснато застрашава трона на василевсите. Умира ханът, който превръща България в империя и в една от трите най-могъщи военно-политически сили в Европа - заедно с Източната римска империя и с Франкската империя.
Династията, чието начало поставя хан Крум, управлява България два века, които са белязани с огромен възход на нашата родина.