Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.06.2022 07:10 - За младостта на Йоан Кръстител
Автор: anthroposophie Категория: История   
Прочетен: 4013 Коментари: 0 Гласове:
10

Последна промяна: 24.06.2022 07:12

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
В деня на Йоан Кръстител (Еньовден) предлагам един откъс от книгата на Емил Бок "Цезари и апостоли", който хвърля светлина върху атмосферата на ранния му живот.

Докато младостта на Исус в Назарет била озарявана от космическата магия на детството в Галилея, началото на живота на Йоан отрано попаднало в сянката на дълбока сериозност. Животът с възрастните му родители, с бащата, който винаги носел със себе си частица от мрачната строгост на храма, когато се връщал у дома след седмиците на свещеническата си служба, от самото начало не позволявал да се появи едно щастливо и необезпокоявано детство. Сериозният и изпълнен с история юдейски пейзаж около Ейн Карем,
 селището близо до Йерусалим, където живеел Захарий, отговаря на настроението, в което израстнал Йоан. 


                 
                image
 

              Църквата “Йоан Кръстител” в Ейн Карем (Ен Керем) край Йерусалим
                  image
 

                   Терасовидните хълмове в околностите на Ейн Карем 

Родителите му, които на преклонната си възраст вече не можели да очакват раждането на дете, видели в момчето особен чудотворен дар от Бога и го посветили, верни на наставленията на ангела, който се явил на баща му в храма при принасянето на жертвата, на строгите правила на назирейството 1. С това всички детски игри и веселие окончателно приключили. На мястото на радостната любов към земната природа и красота се появила вътрешна нагласа, която с всичките упражнения в аскетизъм и покаяние, които възпитаникът на назиреите трябвало да изпълнява, била обърната повече към небето, отколкото към земята. С пламтяща от огън душа младежът се отдал на назирейския духовен живот, без да гледа надясно или наляво, като пламенно се борил за ясновидския поглед и откровението на пророческото слово. Копнежът да му бъде позволено да застане пред своята епоха като пратеник на Духа ставал все по-силен и по-неудържим в него. Но колкото повече пламенните усилия на душата му го издигали от равнището на всекидневния живот и съзнание и го приближавали към сферата на духовното предусещане, толкова по-ясно и плашещо му се виждало безутешното, хаотично душевно обедняване на човечеството, в което то вече се намирало. На Йоан му се струвало, че след като е изпаднал от подкрепящата десница на Бога, човешкият свят върви, без да забелязва, към ужасна пропаст, изложен на гневните пламъци на неумолимия край на света и мировия съд.  

Единствено очаквателната убеденост в скорошното идване на Месията, което винаги е било поддържано живо сред назиреите, давало на Йоан силата да премине през огъня от ужасяващи видения, които се представяли пред душата му. И тогава на светещата и горяща светлина на назирейската надежда за Месията  в него може би са отговорили сияйни духовни образи и утешителни духовни слова, чрез които той самият е възприел нещо от приближаващите се, носещи помощ същество и сила. 

Далеч от хората, в услената до космически размери самота на суровата Юдейска планинска пустиня, отчуждена от природата и живота, Йоан тръгнал по своя вътрешен път. Гледайки надолу към подземния свят на Мъртво море, той се почувствал посрещнат от сфера, в която могат да пребивават само онези, които са се сбогували със земния живот. От време на време той може би е срещал други отшелници, назиреи или есеи, които също като него са се взирали там като ясновидци за жадуваното Божие същество. Покрай тях той вероятно е стигнал и до подобните на манастири селища на есеите, съществували в Юдейската пустиня и край Мъртво море. Но въпреки че сред есеите намирал много хора, които се вслушвали в думите му, Йоан винаги се връщал към крайната самота. Всички души, с които се срещал, му се стрували прекалено слаби и хладни; те не горели достатъчно силно в жаркия огън на месианската воля.

Скалистата пещера, която той превърнал в своя манастирска килия, се намирала в стръмен и дълбоко врязан пролом в пустинята и била заобиколена от свещени спомени от далечни времена. Там, при потока Крит, преди 800 години пророк Илия пребивавал в усамотено съзерцание, поглъщайки дълбоко в душата си страданията на човечеството и получавайки знаци за бъдещо спасение от духовната сфера. Може би Йоан често се е чувствал засенчен от духа на Илия, когато се е борил за откровение на същото място. Образите на наближаващия Страшен съд се явяват за него като продължение и засилване на страданията на човечеството, които Илия вече бил осъзнал в образа на голямата суша и глад. А предчувствията и утешителните проблясъци на приближаващата се светла сфера на Месията го карали да се чувства така, сякаш подобно на Илия е хранен с божествен хляб от гарваните. 
                 image

                           Юдейската пустиня с изглед към Мъртво море

Когато Йоан наближил тридесетата си година, напрежението и неотложността на духовните му преживявания станали толкова големи, че той не можел повече да остава в самота. Мощна бурна вълна от духовни събития сякаш се устремявала със спираща дъха бързина към бреговете на земното човечество. Възприемането й било равносилно на незабавна мисия и поръчение, на божествен призив за открито пророчество. Вече не било възможно да затвори в собствената си душа належащото изобилие от знания и сила, узрели в самотата. И така, Йоан започнал да говори на хората. 

Ала той не влязъл в навалицата на Йерусалим, а избрал много специална местност за делото си. Дълбоко долу, в подножието на планинската пустиня, в залива на река Йордан, но не в района на пищните градини на Йерихон, а там, където Мъртво море вече изпраща зловещото си смъртоносно въздействие към водите на Йордан, той извисил глас. Сякаш застанал в най-ниската точка на земната повърхност, Йоан избрал за вестителството си пейзаж, който сам по себе си вече е образ на вътрешното състояние на човечеството: пейзаж на грехопадението, бездната и космическата смърт. Когато след това отдръпвал завесата от образите на приближаващия Страшен съд, когато показвал на хората, че брадвата вече е забита в корена на дървото на човечеството, той само предавал отново с думи това, което пейзажът на Содом и Гомора 2, в който стоял, изразявал с мълчание. Но точно в тази ситуация на изключителна заплаха, в света на ръба на пропастта, той можел и трябвало да извика пророческото слово, призовавайки за промяна на сърцето: "Царството небесно приближи!”

1 В юдаизма някога назирейството (от иврит נָזִיר nasir) било доброволно отдаване на живота на Бога, свързано с полагане на специална клетва и строги предписания за аскетичен живот.

2 Според някои археолози Содом и Гомора са се намирали на брега на Мъртво море. Едно от древните имена на Мъртво море е “Ама шел Содом” (“Море на Содом”), а на арабски името му до ден днешен е Бахр Лут (“море на Лот”).

 

 




Гласувай:
10



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 823851
Постинги: 458
Коментари: 15
Гласове: 6141
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031