От стратегическо партньорство двата азиатски гиганта минаха към конфронтация, която Вашингтон не пропусна да използва
Дума, 27 Октомври 2020. Ивелина Ватова
Граничните спорове между Делхи и Пекин през последните 70 години се съпровождат с все по-ожесточена информационна война по все повече геокомуникационни канали. Всички събития по т. нар Линия на фактически контрол свидетелстват за бърз поврат в отношенията между Китай и Индия в последните 2-3 години: от стратегическо партньорство, регулирано чрез двустранното споразумение от 2005, до груба конфронтация, разрушаваща нужната му спокойна атмосфера.
За Си Цзинпин това партньорство е историческа мисия, той иска да придвижи отношенията Китай-Индия отвъд двустранния контекст, да задълбочи двустранното сътрудничество по регионални и глобални теми.
В началото на 2020 преди да избухне поредния сблъсък, англоезичните китайски вестници информираха за факти, пробуждащи тревога и обясняващи военното раздвижване на Пекин по спорните гранични участъци. Група американски самолетоносачи се появиха в индо-тихоокеанските морета на рутинен патрул, което е сигнал, че "САЩ демаскира хегемонистичната си политика в региона. Съответно Китай смята, че е длъжен да предпази териториалната си цялост" в момент, когато Индия усилено строи стратегически път в Ладакх и придвижва своя подводница към Южнокитайско море, писа The Global Times.
След 15 юни, ръкопашният сблъсък в Галванската долина, при който загинаха 20 индийски войници (за китайските жертви и до днес няма точна информация), e в центъра на медийното внимание в Индия. Кризата през 2020 е безпрецедентна: вероятно за първи път по границата се разгръщат толкова много армейски части, докато патрулират граничните полицейски сили, пламват сблъсъци едновременно поне на четири места, агресивното поведение води до ръкопашни сблъсъци на над 5000 метра надморска височина с жертви и от двете страни. За първи път след 1975 се стреля, макар и във въздуха (на 7 септември).
До момента между двамата мощни цивилизационни съседа
има 5 двустранни договора за граничните спорове,
редица споразумения и протоколи, десетки разговори, кръгли маси и т.н. , но неуспешни.
При нарасналото напрежение Делхи успокоява бизнеса. Напрежението нямало да се отрази на двустранната търговия, но пък медиите му призоваваха за бойкот на китайските стоки. По индийските улици горяха плакати с образа на Си. Въведена бе допълнителна митническа и административна проверка на китайски компании, анулирани бяха сключени сделки. Настояваше се за спиране китайският достъп до стратегически за Индия сектори като телекомуникациите и строителството. Митниците в Китай отвърнаха със същото. На 8 август индийският The Business Today съобщава, че от началото на 2020 износът от Китай за Индия е спаднал до 24,7%, но The Wire успокоява: продажбите на китайски смартфони не са засегнати, И все пак медиите съобщават, че през втората четвърт на 2020 КНР бележи ръст от 3.2%, след спада от 6.8% през първите четири месеца на 2020 г. В същото време САЩ и Европа са в рецесия.
Пекин вече бе предупредил, че раздухваната антикитайска истерия и налагани санкции навреждат едиствено на азиатските съседи. China Daily пише: "За Индия е твърде безразсъдно да влошава ситуацията, вместо да разбере, че САЩ и други западни държави се стремят да спечелят от ескалацията по границата". А The Global Times уведомява: "Китай няма да поеме инициативата, за да не усложнява ситуацията, но твърдо ще защитава собствения си суверенитет и териториална цялост". И предупреждава: "Китай може да накара Индия
да страда от " свирепи" военни загуби."
В разгара на световната пандемия и поредната хималайска гранична "фиеста", военните министри на САЩ и Индия разговаряха по телефона за "силно и трайно партньорство" в отбраната, каквото и да значи това. Китай не се споменава, но не се пропуска регионалната сигурност.
Разговор провеждат индийския премиер Нарендра Моди и президентът на САЩ Доналд Тръмп: за китайско-индийското напрежение, реформите в СЗО, за възможността в Г-7 да се включат Австралия, Индия, Южна Корея, може би и Русия. Естествено, че Китай отсъства от този списък.
След това се проявява ефектът на информационната лавина, заклеймяваща комунистическата агресия и подкрепяща най-голямата демокрация. Държавният секретар на САЩ Майк Помпео насърчава Индия да привлече световните вериги за доставки, за да се отдалечи от Китай, тъй като последните сблъсъци са най-нов пример за " неприемливо и нежелано поведение" на Пекин, а китайските онлайн платформи са " риск за сигурността". Така в граничния конфликт се намесват и търговската, и кибервойната между САЩ и КНР, и битката за надмощие в дигиталните индустрии.
През тези месеци държавният секретар непрекъснато пътува и говори пред различни публики. Той обявява Индия за "велик партньор", а Китай директно е обвинен в предизвикателства срещу поименно изброени негови съседи в Южнокитайско море, където териториалните му амбиции са "напълно противозаконни". Обвиненията се гарнират с предупреждението , че "притежаваме ресурсите да се справим", и с тържествения обет, че "САЩ ще подкрепят всички страни, които искат да хвърлят на Пекин ръкавицата на предизвикателството,
Пекин е обвинен в "насилие, празни обещания, дезинформация, презрение към правилата, в дипломация на измамата, двуличието, предателството и още други задкулисни, подмолни и нечестни тактики в Южнокитайско море". Чрез инструментариума на комуникацията се внушава евентуална китайско-индийска война , повтаря се и предупреждението, че тя ще доведе до Трета световна с посланието, че " ние сме готови за нея". Демонът е Китай.
Белият дом въвлече сблъсъка с Китай в предизборната кампания, обявявайки новата азиатска стратегия на Вашингтон за обкръжаване на Китай от юг и изток. САЩ се опитват да поставят Китай в ъгъла като виновно момченце, а реторичната маска "за защита на съюзниците" цели
да запазят доминиращото си глобално влияние,
преразпределяйки реалните си военни сили. В момент, който е повратен за Запада, най-голямата демокрация агресивно се притегля в орбитата на САЩ, а Индия и Китай се представят в медиите като естествени противници.
Възпирането на Китай по пътя му да се позиционира като световна сила е главна задача за САЩ, а Индия не трябва да се изпуска като играч в отбора на "нашите".
Колкото обаче по-конфликтни са отношенията САЩ-Китай, толкова по-зорко Пекин следи развитието по оста Делхи-Вашингтон. Това "ухажване" на Индия може да промени геополитическия ландшафт в региона и да срине цялата архитектура на военните споразумения между двата азиатски съседа-гиганти, които имат капацитет да се развиват заедно, но по-малко конфронтационно, по-нюансирано и далеч по-продуктивно. И двете са ядрени държави и са ситуирани в най-ядрено наситения регион на света, но ядрените оръжия могат да се превърнат в стабилизиращ фактор, защото именно тяхното наличие е сигнал, че КНР и Индия не могат да си позволят да бъдат врагове.
Китайската икономика, която в 1980 г. е по-малко от 2% от световния БВП, днес е 20% от него. САЩ са на другия полюс: поляризирана вътрешна политика, скок на националния дълг, отслабване на съюзническите връзки, растящ икономически разпад, предизборен опит на Тръмп да създаде "мрежа за икономически просперитет" сред еднакво мислещи държави, готови да се откажат от общуване с "комунистически" Китай. Но великите идеологически битки между нациите са приключили или поне са в дълбока хибернация. От руините на тази поредна криза и Китай, и САЩ ще излязат с рани, на хоризонта не се задава нито нов Pax Sinica, нито обновен Pax Americana. Релацията САЩ-КНР е в преход, дали той е от "стратегически ангажимент" към "стратегическа надпревара" ще покаже бъдещето, но още преди години Кисинджър го дефинира като прагматично съвместно съжителство.
