Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.11.2020 04:22 - РУСИЯ ПРОЕКТИРАЛА "МАКЕДОНСКАТА" ДЪРЖАВА ОЩЕ ПРЕДИ 200 ГОДИНИ, А ОСТАТЪКА ОТ БЪЛГАРИЯ СМЯТАЛА ДА ДАДЕ НА СЪРБИТЕ
Автор: bojil Категория: Политика   
Прочетен: 5257 Коментари: 18 Гласове:
38

Последна промяна: 10.11.2020 19:57

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
РУСИЯ ПРОЕКТИРАЛА "МАКЕДОНСКАТА" ДЪРЖАВА ОЩЕ ПРЕДИ 200 ГОДИНИ, А ОСТАТЪКА ОТ БЪЛГАРИЯ СМЯТАЛА ДА ДАДЕ НА СЪРБИТЕ

   Русия никога не ни е мислела доброто и не е искала да даде Македония на Българите,а я готвела за сърбите още преди 200 години. Първия знак за това е фактът,че с подписване на Санстефанското примирие тя забранила на своите армии да навлизат в Македония а ги спряла на Берлинските й граници,които още не били определени и проформа никой не е знаел къде ще бъдат поставени те. До освобождението на България никой не е слагал ясни граници между "македонци" и Българи- Русия е първата. Тя е първа и в друго нещо: най-старата карта на днешна "Македония" е изобретена именно от нея и руснаци я рекламирали пред света. 
Защо руснаците са решили,че това са "историческите" граници на Македония остава неясно,понеже римските провинции и антична Македония не са имали такива граници.

              image

  Втория ясен знак е изказването на руския консул във Велешко през 1906 г. То не е плод на временно пиянско заблуждение,което не било чуждо на никой руски държавен служител,а е плод на отдавнашно промиване мозъците на клетите руски дипломати и многогодишната им обработка с арогантни лъжи и нагли фалшификации на нашата история.

                              image


  Третия знак,че Русия искала да ликвидира България е фактът,че тя насъскала сърбите да ни нападнат в 1885 г. с надеждата да ни превземат и да ликвидират току що освободената и още неукрепнала Българска държава. Нашите армии обаче разбили сръбските мутри в скалите на Сливница и стигнали до Пирот,а тамошните Българи за пръв път видели свободата. Русия обаче отказала на България правото да си вземе окупирания от сърбите Пирот и настояла той да им бъде върнат,та местните Български активисти да бъдат варварски избити!

  Четвъртия ясен знак е поведението на Русия в 1913 г.,когато уж трябвало да "гарантира" безспорната зона на България а вместо това насъскала сърбите да не ни я дават,та да ни накара да ги нападнем и да бъдем обявени за "агресори" ние. Това няма да ни учуди когато научим,че Русия проектирала фалшивата "македонска" нация още преди 200 години,явно с цел да наложи своето влияние в нея и по-късно да я русифицира:

      image


   От приложения текст стават ясни няколко неща:

1. Създаването на ромска"Румъния" в нашите Отвъддунавски земи е планувана от Русия- само името й още не било твърдо уточнено,но още тогава на онези жалки натурници им се внушавало,че те са "потомци" на даките.

2. "Македонска" държава и "нация" 
в нашите Вардарски земи и Беломорие били проектирани от руснаците още тогава.

3. Другата част на България руски безумци планували да дадат на сърбите,за да стигнат те устието на Дунав и да имат обща граница с Русия.

4. Албания под името "Епир" е проектирана също от Русия.

5. Цариград трябвало да стане "свободен" град под руско управление разбира се,чрез който руските колонизатори да стъпят здраво в Средиземно море и да почнат колонизацията на Африка.

6. Тези руски планове не са показвани никога на Българите,но са дадени на сърбите още тогава- затова коментарите за тях са написани на сръбски. По-късно сръбски глупци ги споделили със свои верни копои сърбизирани македонисти,които решили да ни "натрият" носовете с тях,а вместо това натриват носа на руско-сръбските си шефове,които от векове играят в бандитски тандем срещу България!

  Ако някой каже че човекът,който натискал Европа с тези руски планове е грък и е изразявал своето лично мнение,лесно ще докажа колко много се заблуждава,като изтъкна следните аргументи:

1. Тези проекти били официално предложени на европейските държави от Русия при съвместни дебати с техни представители.

2. Същото становище са защитавали руските посланици в Париж и Лондон,както става ясно от същото сведение.

3. Каподистрия бил руско протеже ot 1809 г. и руски държавен служител,който говорел тия неща официално като външен министър на Руската империя (текстът може да бъде увеличен чрез кликване върху него):

      image

  Той не бил толкова грък,колкото си мислят македонистите а е по-скоро човек без родина,готов да се продава на всеки за пари. Родът му доказал преметаческите си "способности" още в 13-ти век,когато от католически станал православен и се преместил да живее от североизточна Италия в Гърция,след което се погърчил. Суданските орди му се радват разбира се- в Гърция му издигат паметници и го имат за "национален" герой,макар да не е нищо повече от послушно куче на руска каишка,което било готово да продаде гръцката кауза,но си сменило мнението заради своевременния завой в руската политика.

      image

  Така италианския преметач Каподистрия от руски министър станал гръцки губернатор,но гръцката "благодарност" скоро го застигнала и той бил убит от изтрещелите си любимци. Това не попречило по-късно да бъде прекръстен на "грък" както станало с Александър Велики и с "македонските" революционери прекръстени на "македонци",но тия мръснишки посегателства по правило се правят след смъртта на набелязаното лице когато то вече не може да стане,за да насини с юмруци безбожните си прекръстители.

  Русия искала "Македония" непременно да остане извън България,за да наложи своето влияние там и по-късно да обяви "македонците" за чисти "великоруси":

      image

  Така твърденията на примитивите русофили,че Русия не ни обичала понеже не сме я слушали пропадат с гръм и трясък понеже се оказва,че тя е планувала нашето ликвидиране още по време,в което не е имало никакво значение дали ще я "слушаме" или няма да я слушаме. Крайният извод от всичко това е потресаващ за русофилите,понеже ги разобличава като изглупели жертви на лъжливата руска пропаганда и жалки помощници на анти-Българизма!



Гласувай:
40


Вълнообразно


1. bosia - ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ КАЗАНОТО ОТ ДОКТОРАНТА ГЕЙШЕВ
09.11.2020 04:46
Препоръчвам на автора да се запознае с книгата на С. С. Татищев "История российской дипломатий" изд. през 1890 г. в Санкт Петербург. Там ясно и точно е формулирана стратегията на Русия относно България. В нея се казва, че една широка зона от Черно море до Пловдив трябва да стане част от Русия, а останалите части от България да се раздадат на техните стратегически "партньори на Балканите-Гърция и Сърбия.
цитирай
2. bojil - Препоръчвам на автора да се запо...
09.11.2020 05:00
bosia написа:
Препоръчвам на автора да се запознае с книгата на С. С. Татищев "История российской дипломатий" изд. през 1890 г. в Санкт Петербург. Там ясно и точно е формулирана стратегията на Русия относно България. В нея се казва, че една широка зона от Черно море до Пловдив трябва да стане част от Русия, а останалите части от България да се раздадат на техните стратегически "партньори на Балканите-Гърция и Сърбия.

Благодаря за хубавия съвет- там със сигурност ще намеря маса глупости на руски малоумници,но надали ще го харесам като четиво и това ме малко разколебава :)
цитирай
3. batogo - !!!:))) Чест и почитания за изнесените документи, Божо!
09.11.2020 06:00
Всеки българин трябва да стане наясно с тези исторически Истини, за да се отърсим от заблудите за "братска Русия", внушавани от векове на народа ни и веднъж завинаги да осъзнаем, че Русия е най големия недоброжелател на България заради стратегическото ни географско положение и твърдостта на родолюбивите, проницателни Българи, които са осъзнали пъклените и планове!
Като родолюбец, лично ти благодаря за неуморното ти търсене и изнасяне на Истината за мръсните руски кроежи спрямо Отечеството ни, приятелю!
цитирай
4. kossef - Доста отдавна...
09.11.2020 10:14
още по комунистическо, приятел и съмишленик срещу псевдокомунизма-антиБог, сърдечен рус фоб, "изнасяше лекции" за историческата статистика на усилията на Русия, впоследствие СССР, да погубят България, отначало, и съгласно публикацията ти, в полза на Сърбия, Гърция, плануваната "Македония". Впоследствие, след 1944, от "великия братски" СССР като задунайска съвет република от състава на това "псевдокомун величие"..
Днес още се дивя на русите филии, на късогледството им. на продажността им в Рус полза. Както и на одупените на Запад нашенци, в очакване да споделят, западнягите, високия си стандарт с нас, които ни приемат като резерват за цигани-слуги на удоволствията им по черноморието и планинските ни курорти... Предизвиквайки те по отношение настоящия "правителствен статут", като наблюдател с мнооого оскъдна информация поради социо статута ми, ще споделя: Читателят на Винету се оплете в кълчища с шикалкавенията си и на Запад, и на Изток, та даже и на Юг, за която последна "негова" външнополитик посока по-малко се обръща внимание. Освен на настоящата болна тема със Западна България именувана Северна Македония. Приветствам те за българския ти дух и леееко те подкачам заради "подкрепата" ти спрямо настоящите герб-, повечето от тях бивши БКП-ейци... Нека си останем съмишленици спрямо наглата Рус и хитруващия Запад, сърцати болгари-неславяни...
Особено харесвам "свободния" ти речник спрямо антибългарите.
цитирай
5. mt46 - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B2%D1%8A%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81
09.11.2020 11:53
Македонският въпрос е съставна част от българския национален въпрос, условно обозначение на борбите на българския народ за освобождение на Македония, която, заедно с Одринско, по силата на Берлинския договор 1878 г., остава и след Освобождението на България под прякото владение на Османска Турция. Според Енциклопедия Британика от 1911 година:

„ Берлинският договор със своето изкуствено разделение на българската раса създаде трудния и заплетен македонски въпрос. “
Първоначално борбата се води стихийно, поради което резултатите са почти нищожни. Първият опит за премахване на османската власт в двете области е Кресненско-Разложкото въстание 1878 – 1879 г., което завършва без успех. В началото на 1880-те години се осъзнава, че международната обстановка не е благоприятна за радикално разрешаване на българския национален въпрос, поради което решаването на Македонския въпрос минава на заден план, отстъпвайки на борбата за съединение на Източна Румелия с Княжество България. Тази акция завършва с успех през 1885 г. и на свой ред дава тласък на борбите на българите в Македония и Тракия за извоюване на своята свобода.

След създаването на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) през 1893 г. в Солун борбата в Македония и Одринско приема организиран характер.

Две години по-късно се създава и Македонският комитет в София, прераснал скоро след това във Върховен македоно-одрински комитет (ВМОК). Между двете организации няма противоречие по въпроса за крайната цел на борбата на македонските българи – пълното им освобождаване от османска власт. Различията между тях са по тактиката за постигането на тази цел. Докато ВМОРО тръгва по пътя на самостоятелна борба, ВМОК разчита повече на непосредствената материална подкрепа от свободното Българско княжество. В определени моменти двете организации взаимно си сътрудничат и подпомагат, но в повечето случаи те действат самостоятелно, а понякога и една срещу друга.

Това обстоятелство дава своето отрицателно отражение върху осъществяването на крайната цел. Без съгласието и даже против ВМОРО ВМОК организира Горноджумайското въстание през 1902 г. Въстанието завършва без успех. Неговото потушаване силно разрушава мрежата на ВМОРО в Пиринския край.

Връхна точка в борбата на македонските българи за освобождаването им от османска власт е Илинденско-Преображенското въстание – 1903 г., организирано и ръководено от ВМОРО. Въстанието показва на света, че те не желаят половинчати преобразувания от рода на Пъдарските реформи и Мюрцщегските реформи от 1903 – 1908 г., предлагани им от Великите сили, а свобода, подобна на сънародниците им от Княжество България.

Поражението на въстанието нанася силен удар и на ВМОРО, поради който тя години наред не може да се съвземе. Освен това в нейните редове започват да се формират течения, с което още повече отслабва силата и като революционна организация. Надеждите на повечето от македонските българи все повече започват да се насочват към България.

Извършената Младотурска революция през 1908 г. не само че не разрешава Македонския въпрос, но го изправя и пред още по-трудна ситуация. Част от дейците на ВМОРО се подвеждат по големите обещания на новата турска управа и се легализират. Едва когато става ясно, че и тези управници се придържат по отношение на македонските българи към старата политика на турските султани, те се озовават в планините и продължават предишната си революционна дейност.

През есента на 1912 г. избухва Балканската война, в която срещу Високата порта освен България се изправят още Сърбия, Гърция и Черна гора. За по-малко от година Османската империя е разгромена и изтласкана от европейските ѝ предели. Македония се освобождава от османска власт, но по-голямата част от нея се оказва в ново чуждестранно владичество – на Сърбия и Гърция. Докато българската армия се сражава на главния боен театър срещу турските войски, двете дотогавашни съюзнички на България тайно се договарят и окупират Вардарска и Егейска (Беломорска) Македония. На всички апели на София за разрешаването на Македонския въпрос с оглед на историческите и етническите съображения и още – с реалните заслуги за победата над Османската империя, управляващите среди в Белград и Атина отговарят с категоричен отказ. Тази им позиция става една от главните причини за последвалата Междусъюзническа война 1913 г. Претърпяла поражение във военните си действия срещу двете свои бивши съюзнички, България не е в състояние да промени положението, в което се оказва Македония след Балканската война.

През лятото на 1914 г. избухва Първата световна война. България отначало прокламира неутралитет спрямо воюващите държави. През есента на 1915 г. тя изоставя тази си позиция и се намесва във войната на страната на Тройния съюз. Една от причините да се ориентира към тях са дадените по-изгодни обещания, отколкото тези от Антантата, за решаването на Македонския въпрос – на България се предоставя правото не само над безспорната, но и над спорната зона във Вардарска Македония, очертани още в навечерието на Балканската война. За съдбата на Егейска Македония се изчаква решението на Гърция. Ако тя премине на страната на Съглашението, то и тази област ще се предостави на България.

Само за няколко месеца българските войски, съвместно с войските на Австро-Унгария и Германия, изтласкват сръбската армия не само от Тимошко и Поморавието, но и от Вардарска Македония. Веднага след това тази област е обособена във военно губернаторство със седалище в Скопие, начело с ген. Рачо Петров. След като през 1916 г. Гърция се намесва във войната като съюзник на Антантата, и Егейска Македония преминава под управлението на България. Тази област също е обособена във военно губернаторство със седалище в Драма. След военното поражение на България в Първата световна война тя е принудена да напусне Вардарска и Егейска Македония, които отново преминават във владение на Сърбия (от декември 1918 г. вече Сърбо-хърватско-словенско кралство) и Гърция. За да заличи присъствието не само на българския елемент, но и на всичко, което напомня за Македония, Белград обявява Вардарска Македония за „Южна Сърбия“. Гърция на свой ред също предприема незабавни мерки за обезбългаряване на Егейска Македония, като заставя по насилствен начин по-голямата част от живеещото в нея население да напусне родните си места. При това кралска Югославия успява да сложи ръка и на Струмица и нейната околност, които също включва в пределите на „Южна Сърбия“.

След Първата Световна Война България води непоследователна политика по Македонския въпрос. Тя ту се сближава с Югославия, ту заема позиция на неутралитет. Липсата на решителност принуждава лидера на ВМРО Иван Михайлов, който вече е със смъртна присъда в България да реагира гневно през 1936 г. от чужбина. Михайлов твърди, че такава политика на пълна незинтересованост от страна на държавата към българите в Югославия ще доведе дотам, че скоро сърбите ще започнат да търсят някакво югославско малцинство в България. И се оказва прав. През годините на Втората световна война 1939 – 1945 г., след разгрома на Югославия и Гърция от хитлеристка Германия и фашистка Италия, България без да участва във военни операции отново стъпва във Вардарска и Егейска Македония и до есента на 1944 г. ги счита като неделима част от своята територия.

По време на българската окупация на Македония възниква конфликт между комунистическите партии в България и Югославия за контрол над местните комунистически структури, като след намесата на съветския диктатор Йосиф Сталин те остават под югославски контрол. Прокомунистическите Антифашистко събрание за народно освобождение на Югославия и Отечествен фронт се обявяват за обединяване на „македонския народ“ в неговите географски и исторически граници и на 2 август 1944 година югославската комунистическа съпротива обявява създаването на Демократична Македония, която трябва да обедини цялата област в рамките на федеративна Югославия.[1]

След обявяването на война на Германия страната ни самоволно се оттегля от тези територии и ги преотстъпва без съпротива на Титовите партизани и гръцки комунистически групировки. Хората с българско съзнание там са подложени след оттеглянето на армията ни масово на репресии и издевателства.

След 1945
Като резултат в последвалия следвоенен период Югославия, управлявана от Йосип Броз Тито, не крие своите аспирации и към Пиринската част на Македония, която още от 1912 г. е в състава на България. Същевременно в Югославия се провежда политика на изграждане на македонска нация на основата на крайна българофобия чрез фалшификация на историческите събития и процеси.[2][3] От Белград се отправят различни предложения към българското правителство: в замяна на Пиринска Македония да получим Западните покрайнини, като се създаде Южно-славянска федерация, в която България (без Пиринска Македония, която незабавно ще се присъедини към Вардарска Македония) стане седмата съюзна република в нея. Преди да се осъществи този план на югославското ръководство, в Пиринския край се допускат „македонски емисари“, които се заемат с пропагандирането на новия македонския език сред българското население там. След войната и Гърция предприема незабавни мерки за възстановяване на довоенното си господство в Егейска Македония. Българският език отново е забранен за използване на обществени места. Реакцията на България е пасивна и примиренческа. Нещо повече – под влияние и по настояване на премиера Георги Димитров, се провежда кампания на вписване на народност „македонец“ в личните документи на български граждани. Следва период на неясна и двусмислена политика от страна на България по Македонския въпрос.

След разрива между Сталин и Тито през 1948 година, започва известна промяна в българските позиции. Така на 5-ия конгрес на БКП през декември, се оформя разрив между София и „предателската клика“ в Белград. Димитров жестоко критикува „антибългарската шовинистическа пропаганда“ на „агентите на Колишевски“ в Пиринския край. Той декларира, че населението там говори български език като матерен, че е отхвърлило натрапвания и „неразбираем“ за него „официален“ македонски и че „от незапомнени времена се чувства свързано с българския народ и не желае да се отделя от него“. Скопските управници са отново обвинени в „една системна кампания против всичко българско“ в НРМ. Тази нова ситуация отваря възможност за завръщане към определени традиционни разбирания по македонския въпрос. От 1949 г. нататък тонът спрямо Югославия допълнително се изостря и практически всякакви контакти между двете страни са прекратени.

След Априлския пленум от 1956 г. идва на власт ново поколение ръководители, начело с Тодор Живков. Сгоден повод за окончателно преразглеждане на политиката по македонския въпрос дава новият конфликт между Белград и Москва през ноември 1957 г. Живков и неговите приближени започват да следват една все по-твърда линия, както по отношение на всичко, свързано с настоящето и бъдещето на Пиринския край, така и с миналото на географска Македония като цяло. Така на 11 март 1963 г., на пленум на ЦК на БКП се слага край на колебливата линия в политиката на БКП, започнала през 1948 г. Живков открито критикува грешките на Комунистическата партия и категорично заявява, че никаква македонска народност, никаква македонска нация и държава не са съществували през Средновековието и Възраждането, но във Вардарска Македония в рамките на създадената през август 1944 г. Социалистическа Република Македония постепенно се формира македонско национално съзнание. Живков твърди, че отделен простонароден и книжовен славянски македонски национален език никога не е имало. Македонският език е народен език, наречие от нашите западни наречия, диалект, но след 1945 г. такъв македонски език е изкуствено създаден в Скопие. Живков начертава и бъдещата политика: публично признаване на обективното съществуване на Македонската народна република, но без примиряване македонското национално съзнание да се формира и да се изгражда на противобългарска основа. За Пиринския край Живков е също категоричен, че населението там е част от българската нация и през 1946 г. партията е извършила насилие върху неговата воля, но сега трябва да се противопоставя категорично на опитите то да бъде третирано като македонско.

Напрежението между България и Югославия по Македонския въпрос се засилва след ноември 1966 година, когато председателят на Съюза на българските писатели Георги Джагаров отказва да подпише споразумение за сътрудничество Дружеството на писателите на Македония, съставено и на македонски език, като поставя началото на т.нар. езиков спор. Малко по-късно, по време на официално посещение в Белград и в присъствието на Тито, Живков остро напада македонския лидер Кръсте Цървенковски. През следващите месеци кризата продължава с взаимни нападки в печата в двете страни, а след окупацията на Чехословакия през август 1968 година започва концентрация на военни сили от двете страни на границата. В края на 1969 година е постигнато известно намаляване на напрежението, но споровете продължават и през следващите години, като затихват донякъде през 80-те години с нарастването на вътрешните напрежения в Югославия и Възродителния процес в България.[4]

След 1990
В края на 1980-те и началото на 1990-те години при краха на комунизма и разпадането на Югославия, Вардарска Македония се провъзгласява за независима държава под името Република Македония. България първа в света, на 15 януари 1992 г., признава нейната независимост и оказва решаваща икономическа, военна и политическа подкрепа на младата държава. Вместо благодарност в Скопие обаче продължават да настояват да се признае „македонско малцинство“ и „македонски език“ в България. В бившата югославска република властите подклаждат перманентно анти-български настроения, опитвайки се да компрометират България и българския народ и преследвайки гражданите си с изявено българско самосъзнание.[5][6]

Двустранните отношения между Република Македония и България се основават на тяхната Съвместна декларация от 22 февруари 1999.[5][7] В края на 2008 г. България предлага да бъде подписан договор, осигуряващ добросъседски отношения между двете страни.[8] Проектът е основан на Декларацията от 1999 г., и неговото приемане и приложение ще направи възможно оказването на българска подкрепа за присъединяването на Република Македония към Европейския съюз.[9][10] До момента не е получен отговор на предложението от македонска страна, като едва в началото на март 2010 г. властите в Скопие признават под български натиск за съществуването на такова предложение.
цитирай
6. bojil - още по комунистическо, приятел и ...
10.11.2020 10:11
kossef написа:
още по комунистическо, приятел и съмишленик срещу псевдокомунизма-антиБог, сърдечен рус фоб, "изнасяше лекции" за историческата статистика на усилията на Русия, впоследствие СССР, да погубят България, отначало, и съгласно публикацията ти, в полза на Сърбия, Гърция, плануваната "Македония". Впоследствие, след 1944, от "великия братски" СССР като задунайска съвет република от състава на това "псевдокомун величие"..
Днес още се дивя на русите филии, на късогледството им. на продажността им в Рус полза. Както и на одупените на Запад нашенци, в очакване да споделят, западнягите, високия си стандарт с нас, които ни приемат като резерват за цигани-слуги на удоволствията им по черноморието и планинските ни курорти... Предизвиквайки те по отношение настоящия "правителствен статут", като наблюдател с мнооого оскъдна информация поради социо статута ми, ще споделя: Читателят на Винету се оплете в кълчища с шикалкавенията си и на Запад, и на Изток, та даже и на Юг, за която последна "негова" външнополитик посока по-малко се обръща внимание. Освен на настоящата болна тема със Западна България именувана Северна Македония. Приветствам те за българския ти дух и леееко те подкачам заради "подкрепата" ти спрямо настоящите герб-, повечето от тях бивши БКП-ейци... Нека си останем съмишленици спрямо наглата Рус и хитруващия Запад, сърцати болгари-неславяни...
Особено харесвам "свободния" ти речник спрямо антибългарите.

Прав си- за тези отрепки всякакъв речник е оправдан! :)
цитирай
7. bojil - Всеки българин трябва да стане н...
10.11.2020 10:13
batogo написа:
Всеки българин трябва да стане наясно с тези исторически Истини, за да се отърсим от заблудите за "братска Русия", внушавани от векове на народа ни и веднъж завинаги да осъзнаем, че Русия е най големия недоброжелател на България заради стратегическото ни географско положение и твърдостта на родолюбивите, проницателни Българи, които са осъзнали пъклените и планове!
Като родолюбец, лично ти благодаря за неуморното ти търсене и изнасяне на Истината за мръсните руски кроежи спрямо Отечеството ни, приятелю!

Подкрепата ти е много нужна и ценна приятелю- благодаря!
цитирай
8. bojil - Македонският въпрос е съставна ...
10.11.2020 10:15
mt46 написа:
Македонският въпрос е съставна част от българския национален въпрос, условно обозначение на борбите на българския народ за освобождение на Македония, която, заедно с Одринско, по силата на Берлинския договор 1878 г., остава и след Освобождението на България под прякото владение на Османска Турция. Според Енциклопедия Британика от 1911 година:

„ Берлинският договор със своето изкуствено разделение на българската раса създаде трудния и заплетен македонски въпрос. “
Първоначално борбата се води стихийно, поради което резултатите са почти нищожни. Първият опит за премахване на османската власт в двете области е Кресненско-Разложкото въстание 1878 – 1879 г., което завършва без успех. В началото на 1880-те години се осъзнава, че международната обстановка не е благоприятна за радикално разрешаване на българския национален въпрос, поради което решаването на Македонския въпрос минава на заден план, отстъпвайки на борбата за съединение на Източна Румелия с Княжество България. Тази акция завършва с успех през 1885 г. и на свой ред дава тласък на борбите на българите в Македония и Тракия за извоюване на своята свобода.

След създаването на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) през 1893 г. в Солун борбата в Македония и Одринско приема организиран характер.

Две години по-късно се създава и Македонският комитет в София, прераснал скоро след това във Върховен македоно-одрински комитет (ВМОК). Между двете организации няма противоречие по въпроса за крайната цел на борбата на македонските българи – пълното им освобождаване от османска власт. Различията между тях са по тактиката за постигането на тази цел. Докато ВМОРО тръгва по пътя на самостоятелна борба, ВМОК разчита повече на непосредствената материална подкрепа от свободното Българско княжество. В определени моменти двете организации взаимно си сътрудничат и подпомагат, но в повечето случаи те действат самостоятелно, а понякога и една срещу друга.

Това обстоятелство дава своето отрицателно отражение върху осъществяването на крайната цел. Без съгласието и даже против ВМОРО ВМОК организира Горноджумайското въстание през 1902 г. Въстанието завършва без успех. Неговото потушаване силно разрушава мрежата на ВМОРО в Пиринския край.

Връхна точка в борбата на македонските българи за освобождаването им от османска власт е Илинденско-Преображенското въстание – 1903 г., организирано и ръководено от ВМОРО. Въстанието показва на света, че те не желаят половинчати преобразувания от рода на Пъдарските реформи и Мюрцщегските реформи от 1903 – 1908 г., предлагани им от Великите сили, а свобода, подобна на сънародниците им от Княжество България.

Поражението на въстанието нанася силен удар и на ВМОРО, поради който тя години наред не може да се съвземе. Освен това в нейните редове започват да се формират течения, с което още повече отслабва силата и като революционна организация. Надеждите на повечето от македонските българи все повече започват да се насочват към България.

Извършената Младотурска революция през 1908 г. не само че не разрешава Македонския въпрос, но го изправя и пред още по-трудна ситуация. Част от дейците на ВМОРО се подвеждат по големите обещания на новата турска управа и се легализират. Едва когато става ясно, че и тези управници се придържат по отношение на македонските българи към старата политика на турските султани, те се озовават в планините и продължават предишната си революционна дейност.

През есента на 1912 г. избухва Балканската война, в която срещу Високата порта освен България се изправят още Сърбия, Гърция и Черна гора. За по-малко от година Османската империя е разгромена и изтласкана от европейските ѝ предели. Македония се освобождава от османска власт, но по-голямата част от нея се оказва в ново чуждестранно владичество – на Сърбия и Гърция. Докато българската армия се сражава на главния боен театър срещу турските войски, двете дотогавашни съюзнички на България тайно се договарят и окупират Вардарска и Егейска (Беломорска) Македония. На всички апели на София за разрешаването на Македонския въпрос с оглед на историческите и етническите съображения и още – с реалните заслуги за победата над Османската империя, управляващите среди в Белград и Атина отговарят с категоричен отказ. Тази им позиция става една от главните причини за последвалата Междусъюзническа война 1913 г. Претърпяла поражение във военните си действия срещу двете свои бивши съюзнички, България не е в състояние да промени положението, в което се оказва Македония след Балканската война.

През лятото на 1914 г. избухва Първата световна война. България отначало прокламира неутралитет спрямо воюващите държави. През есента на 1915 г. тя изоставя тази си позиция и се намесва във войната на страната на Тройния съюз. Една от причините да се ориентира към тях са дадените по-изгодни обещания, отколкото тези от Антантата, за решаването на Македонския въпрос – на България се предоставя правото не само над безспорната, но и над спорната зона във Вардарска Македония, очертани още в навечерието на Балканската война. За съдбата на Егейска Македония се изчаква решението на Гърция. Ако тя премине на страната на Съглашението, то и тази област ще се предостави на България.

Само за няколко месеца българските войски, съвместно с войските на Австро-Унгария и Германия, изтласкват сръбската армия не само от Тимошко и Поморавието, но и от Вардарска Македония. Веднага след това тази област е обособена във военно губернаторство със седалище в Скопие, начело с ген. Рачо Петров. След като през 1916 г. Гърция се намесва във войната като съюзник на Антантата, и Егейска Македония преминава под управлението на България. Тази област също е обособена във военно губернаторство със седалище в Драма. След военното поражение на България в Първата световна война тя е принудена да напусне Вардарска и Егейска Македония, които отново преминават във владение на Сърбия (от декември 1918 г. вече Сърбо-хърватско-словенско кралство) и Гърция. За да заличи присъствието не само на българския елемент, но и на всичко, което напомня за Македония, Белград обявява Вардарска Македония за „Южна Сърбия“. Гърция на свой ред също предприема незабавни мерки за обезбългаряване на Егейска Македония, като заставя по насилствен начин по-голямата част от живеещото в нея население да напусне родните си места. При това кралска Югославия успява да сложи ръка и на Струмица и нейната околност, които също включва в пределите на „Южна Сърбия“.

След Първата Световна Война България води непоследователна политика по Македонския въпрос. Тя ту се сближава с Югославия, ту заема позиция на неутралитет. Липсата на решителност принуждава лидера на ВМРО Иван Михайлов, който вече е със смъртна присъда в България да реагира гневно през 1936 г. от чужбина. Михайлов твърди, че такава политика на пълна незинтересованост от страна на държавата към българите в Югославия ще доведе дотам, че скоро сърбите ще започнат да търсят някакво югославско малцинство в България. И се оказва прав. През годините на Втората световна война 1939 – 1945 г., след разгрома на Югославия и Гърция от хитлеристка Германия и фашистка Италия, България без да участва във военни операции отново стъпва във Вардарска и Егейска Македония и до есента на 1944 г. ги счита като неделима част от своята територия.

По време на българската окупация на Македония възниква конфликт между комунистическите партии в България и Югославия за контрол над местните комунистически структури, като след намесата на съветския диктатор Йосиф Сталин те остават под югославски контрол. Прокомунистическите Антифашистко събрание за народно освобождение на Югославия и Отечествен фронт се обявяват за обединяване на „македонския народ“ в неговите географски и исторически граници и на 2 август 1944 година югославската комунистическа съпротива обявява създаването на Демократична Македония, която трябва да обедини цялата област в рамките на федеративна Югославия.[1]

След обявяването на война на Германия страната ни самоволно се оттегля от тези територии и ги преотстъпва без съпротива на Титовите партизани и гръцки комунистически групировки. Хората с българско съзнание там са подложени след оттеглянето на армията ни масово на репресии и издевателства.

След 1945
Като резултат в последвалия следвоенен период Югославия, управлявана от Йосип Броз Тито, не крие своите аспирации и към Пиринската част на Македония, която още от 1912 г. е в състава на България. Същевременно в Югославия се провежда политика на изграждане на македонска нация на основата на крайна българофобия чрез фалшификация на историческите събития и процеси.[2][3] От Белград се отправят различни предложения към българското правителство: в замяна на Пиринска Македония да получим Западните покрайнини, като се създаде Южно-славянска федерация, в която България (без Пиринска Македония, която незабавно ще се присъедини към Вардарска Македония) стане седмата съюзна република в нея. Преди да се осъществи този план на югославското ръководство, в Пиринския край се допускат „македонски емисари“, които се заемат с пропагандирането на новия македонския език сред българското население там. След войната и Гърция предприема незабавни мерки за възстановяване на довоенното си господство в Егейска Македония. Българският език отново е забранен за използване на обществени места. Реакцията на България е пасивна и примиренческа. Нещо повече – под влияние и по настояване на премиера Георги Димитров, се провежда кампания на вписване на народност „македонец“ в личните документи на български граждани. Следва период на неясна и двусмислена политика от страна на България по Македонския въпрос.

След разрива между Сталин и Тито през 1948 година, започва известна промяна в българските позиции. Така на 5-ия конгрес на БКП през декември, се оформя разрив между София и „предателската клика“ в Белград. Димитров жестоко критикува „антибългарската шовинистическа пропаганда“ на „агентите на Колишевски“ в Пиринския край. Той декларира, че населението там говори български език като матерен, че е отхвърлило натрапвания и „неразбираем“ за него „официален“ македонски и че „от незапомнени времена се чувства свързано с българския народ и не желае да се отделя от него“. Скопските управници са отново обвинени в „една системна кампания против всичко българско“ в НРМ. Тази нова ситуация отваря възможност за завръщане към определени традиционни разбирания по македонския въпрос. От 1949 г. нататък тонът спрямо Югославия допълнително се изостря и практически всякакви контакти между двете страни са прекратени.

След Априлския пленум от 1956 г. идва на власт ново поколение ръководители, начело с Тодор Живков. Сгоден повод за окончателно преразглеждане на политиката по македонския въпрос дава новият конфликт между Белград и Москва през ноември 1957 г. Живков и неговите приближени започват да следват една все по-твърда линия, както по отношение на всичко, свързано с настоящето и бъдещето на Пиринския край, така и с миналото на географска Македония като цяло. Така на 11 март 1963 г., на пленум на ЦК на БКП се слага край на колебливата линия в политиката на БКП, започнала през 1948 г. Живков открито критикува грешките на Комунистическата партия и категорично заявява, че никаква македонска народност, никаква македонска нация и държава не са съществували през Средновековието и Възраждането, но във Вардарска Македония в рамките на създадената през август 1944 г. Социалистическа Република Македония постепенно се формира македонско национално съзнание. Живков твърди, че отделен простонароден и книжовен славянски македонски национален език никога не е имало. Македонският език е народен език, наречие от нашите западни наречия, диалект, но след 1945 г. такъв македонски език е изкуствено създаден в Скопие. Живков начертава и бъдещата политика: публично признаване на обективното съществуване на Македонската народна република, но без примиряване македонското национално съзнание да се формира и да се изгражда на противобългарска основа. За Пиринския край Живков е също категоричен, че населението там е част от българската нация и през 1946 г. партията е извършила насилие върху неговата воля, но сега трябва да се противопоставя категорично на опитите то да бъде третирано като македонско.

Напрежението между България и Югославия по Македонския въпрос се засилва след ноември 1966 година, когато председателят на Съюза на българските писатели Георги Джагаров отказва да подпише споразумение за сътрудничество Дружеството на писателите на Македония, съставено и на македонски език, като поставя началото на т.нар. езиков спор. Малко по-късно, по време на официално посещение в Белград и в присъствието на Тито, Живков остро напада македонския лидер Кръсте Цървенковски. През следващите месеци кризата продължава с взаимни нападки в печата в двете страни, а след окупацията на Чехословакия през август 1968 година започва концентрация на военни сили от двете страни на границата. В края на 1969 година е постигнато известно намаляване на напрежението, но споровете продължават и през следващите години, като затихват донякъде през 80-те години с нарастването на вътрешните напрежения в Югославия и Възродителния процес в България.[4]

След 1990
В края на 1980-те и началото на 1990-те години при краха на комунизма и разпадането на Югославия, Вардарска Македония се провъзгласява за независима държава под името Република Македония. България първа в света, на 15 януари 1992 г., признава нейната независимост и оказва решаваща икономическа, военна и политическа подкрепа на младата държава. Вместо благодарност в Скопие обаче продължават да настояват да се признае „македонско малцинство“ и „македонски език“ в България. В бившата югославска република властите подклаждат перманентно анти-български настроения, опитвайки се да компрометират България и българския народ и преследвайки гражданите си с изявено българско самосъзнание.[5][6]

Двустранните отношения между Република Македония и България се основават на тяхната Съвместна декларация от 22 февруари 1999.[5][7] В края на 2008 г. България предлага да бъде подписан договор, осигуряващ добросъседски отношения между двете страни.[8] Проектът е основан на Декларацията от 1999 г., и неговото приемане и приложение ще направи възможно оказването на българска подкрепа за присъединяването на Република Македония към Европейския съюз.[9][10] До момента не е получен отговор на предложението от македонска страна, като едва в началото на март 2010 г. властите в Скопие признават под български натиск за съществуването на такова предложение.

Много се радвам,че споделяш тези хубави неща: нека повече Българи да ги научат,за да не стават жертви на македонистическите гаври!
цитирай
9. radostinalassa - Като казваш Русия се надявам, че имаш предвид управниците и, нали?
10.11.2020 20:54
Иначе щеше да е доста примитивно изказването ти.
цитирай
10. radostinalassa - Не можеш да различиш по някаква причина...
10.11.2020 21:24
пъкления план на евреите да ни унищожат, маскирайки се като божи кравички. Време е да направиш гимнастика на мозъка си. И по каква причина винаги си на първа? Гетчо ти е дал едно рамо.
цитирай
11. zaw12929 - НЯМА ДА ПОЗВОЛИМ НА РУСИЯ ТАЗИ ПР...
11.11.2020 00:21
НЯМА ДА ПОЗВОЛИМ НА РУСИЯ ТАЗИ ПРОСТОТИЯ... ЛОШОТО Е, Ч И НИЕ САМИ ГО ПРАВИМ!
цитирай
12. bojil - Иначе щеше да е ...
11.11.2020 08:16
radostinalassa написа:
Иначе щеше да е доста примитивно изказването ти.

Естествено че имам предвид чуждите й управници- не нашия народ там!
цитирай
13. bojil - пъкления план на...
11.11.2020 08:17
radostinalassa написа:
пъкления план на евреите да ни унищожат, маскирайки се като божи кравички. Време е да направиш гимнастика на мозъка си. И по каква причина винаги си на първа? Гетчо ти е дал едно рамо.

За коя "първа" говориш,нямам представа.
цитирай
14. bojil - НЯМА ДА ПОЗВОЛИМ...
11.11.2020 08:21
zaw12929 написа:
НЯМА ДА ПОЗВОЛИМ НА РУСИЯ ТАЗИ ПРОСТОТИЯ... ЛОШОТО Е, Ч И НИЕ САМИ ГО ПРАВИМ!

Ние на никого не бихме позволили,но онези са свикнали да си вадят кестените винаги с чужди ръце! Затова ангажират сърби,гърци и македонисти да провеждат тяхната исатинска политика към нас,а в тези мръсотии намесват парвенютата власи и нашите клети русофили,та понякога и турците (както в 1913 г.)! ...
цитирай
15. eva666 - мн сложно се изказа, божиле..
11.11.2020 08:53

затова коментирали 10, и 11, НЕ Те разбират...
КОЙТО държи Властта в Русия, държи в ръка, и Булгария..
парите, не миришат, и не се..виждат )
поздрави, приятелче ()
цитирай
16. radostinalassa - Нашите клети русофили са 80% от народа..
11.11.2020 11:57
а ти си от останалите измъчени под 20%.
Чатни го най - после. Не виждаш как ни ограбват янките, защото са ни взели за колония. Затова сме бедни, драги.
цитирай
17. get - До 5. mt46 и 8. bojil + 16. radostinalassa - До Уикипедийните специалисти ... Които зад многословието си НЕ КАЗВАТ НИЩО - ВЪПРОС ... ?
14.11.2020 19:10
bojil написа:
mt46 написа:
Македонският въпрос е съставна част от българския национален въпрос, условно обозначение на борбите на българския народ за освобождение на Македония, която, заедно с Одринско, по силата на Берлинския договор 1878 г., остава и след Освобождението на България под прякото владение на Османска Турция.
...
Кресненско-Разложкото въстание 1878 – 1879 г., което завършва без успех.


... може ли КОНКРЕТИКА?

- Защо Кресненско-Разложкото въстание 1878 – 1879 г., което завършва без успех.
Бихте ли посочили ПРИЧИНИТЕ ?!

И ВТОРИ ВЪПРОС - вече към набеждаващата ни в русо-Фобия radostinalassa -, от коментар № 16 ?
radostinalassa написа:

Нашите клети русофили са 80% от народа..
а ти си от останалите измъчени под 20%.
Чатни го най - после. Не виждаш как ни ограбват янките, защото са ни взели за колония. Затова сме бедни, драги.


ПЪРВО: Нека даде със свои думи ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА РУСОФИЛ?
ВТОРО: Явно и е неизвестно ЧЕ ГОЛЯМОТО ОГПАБВАНЕ НА БЪЛГАРИЯ А НАРОДА И НАЧЕВА - С ОКУПИРАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ от Съветска Русия на 5. септември. 1944 година ... та и до настоящият момент?!

- Какво ни казва академик Д. Лихачов за интелигента и интелекта?
"Интелигентността не е само в знанията, а и в СПОСОБНОСТТА ДА РАЗБИРАШ."?

От момента на създаване на Съвета за икономическа взаимопомощ - ЗАПОЧНА ДА СЕ ТРЪБИ - ЗА ВЗАИМОИЗГОДНОСТТА И БЕЗКОРИСТНОСТТА на българо-съветската дружба - но така ли бе на практика?
ПРИМЕРИ ?!?
1.
По силата на сключени междудържавни търговски споразумения България-СССР, следваше да построим(и построихме)Завода за стоманени (спиралошевни) тръби - на гара Септември!
Идеята бе, един път чрез български инвестиции (в разработката и изграждането на газопреносната мрежа на СИВ, на територията на Русия, Украйна и ГДР) и втори път с доставки на елементи за строителството им (спиралошевни тръби) ДА СЕ КООПЕРИРАМЕ ПРИ СЪВМЕСТНАТА ЕКСПЛОАТАЦИЯ и ИЗНОС НА СЪВЕТСКАТА ГАЗ (та и нефт).
През 1978 г. ЗАВОДА БЕ ПУСНАТ В ЕКСПЛОАТАЦИЯ - и последва "КУКИШ"!
Съветския съюз две години по-рано, през 1976 г. сключи "Сделката на века" с ФРГ - в която се придвиждаше и клаузата: газ срещу тръби(!)?
СССР едностранно отказа договорените доставки на газопреносни-тръби българско производство в полза на "вражеските" германски.
2.
След като изградихме изцяло РЕПУБЛИКАНСКИЯ КРЪГ на газопреносната ни мрежа, ЗАВОДА ОСТАНА БЕЗ ПАЗАР - като ЕДИН ПАМЕТНИК, на това: Доколко бе "взаимоизгодна дружбата" ни със СССР.
3.
Вследствие НЕРЕАЛИЗИРАНА ОЧАКВАНА ПЛАНОВА ПРОДУКЦИЯ - ЗАЕМИТЕ НА ВАЛУТА ВТОРО НАПРАВЛЕНИЕ - останаха за наша сметка!

И това НЕ Е ЕДИНСТВЕНИЯ ПРИМЕР - Относно?
Доколко бе "безкористна" и "взаимоизгодна" търговията с Московската КОЛОНИАЛНА метрополия - за нас?
4.
ЗНАЕТЕ ЛИ От тази сделка - какъв дълг натрупа България към "западните" банки кредиторки?
И ВТОРОТО ПО-ВАЖНОТО ?
5.
От излезлите по-късно сведения за ЗАПАДНИТЕ БАНКИ КРЕДИТОРКИ(НА КОИТО СТАНА ДЛЪЖНИК С БЛИЗО ЕДИНАДЕСЕТ МИЛИАРДА ДОЛАРА - БЪЛГАРИЯ) - част(две от петтяхто) от ТЯХ се ОКАЗАХА СЪВЕТСКИ !!?
6.
За така нареченото "Ямбургско споразумение" - в което България следваше да влезе с пари и технологии и строителни елементи ВЪЗЛИЗАЩО НА БЛИЗО МИЛИАРД ДОЛАРА - няма да коментирам ... засега?
6.
Няма да коментирам: Защо проекто-пропускателната мощност на енергийната система на България е проектирана ЗА НАТОВАРВАНЕ(пренос на ток) В ПЪТИ ПОВЕЧЕ, отколкото са нуждите на страната ни? ... тук ще спра без да съм приключил с оценките взаимоизгодноста за България на тази наша прословута "дружба със СССР"! ?
7.
… ИЛИ ЗА ПРОДАЖБАТА НА „НЕФТОХИМ-Бургас” на руската ЛУК-ОЙЛ ?

Радостинке ОЩЕ СЛЕД "Девето-септемврийското" ни "освобожедение" България изпада в КОЛОНИАЛНА ЗАВИСИМОСТ от СССР ... Вече при СДЕЛКАТА В МАЛТА от 1989 год. м/у Буш и Горбачов ... България НАГЛЕД СЕ ОСВОБОДИ ОТ ПОЛИТИЧЕСКАТА СИ ЗАВИСИМОСТ ОТ РУСИЯ ... Която преотстъпи част от ПАТРИМОНИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИТЕ СИ ПРАВА и на САЩ ?!

България ЗАГУБИ СУВЕРЕНИТЕТА СИ през 1944 год, ставайки с това икономически зависима и полу-колониална държава ... та оттогава и досега!

С малката подробност, че през 1989 год. РУСИЯ ПРЕОТСТЪПИ КАТО СТОКА, България - НА СТРАТЕГИЧЕСКИЯТ СИ "ВРАГ" - САЩ ... без да се е оттеглила при това, от икономическите си интереси в България !!




цитирай
18. bojil - Македонският въпрос е съставна ...
17.11.2020 07:42
get написа:
bojil написа:
mt46 написа:
Македонският въпрос е съставна част от българския национален въпрос, условно обозначение на борбите на българския народ за освобождение на Македония, която, заедно с Одринско, по силата на Берлинския договор 1878 г., остава и след Освобождението на България под прякото владение на Османска Турция.
...
Кресненско-Разложкото въстание 1878 – 1879 г., което завършва без успех.


... може ли КОНКРЕТИКА?

- Защо Кресненско-Разложкото въстание 1878 – 1879 г., което завършва без успех.
Бихте ли посочили ПРИЧИНИТЕ ?!

И ВТОРИ ВЪПРОС - вече към набеждаващата ни в русо-Фобия radostinalassa -, от коментар № 16 ?
radostinalassa написа:

Нашите клети русофили са 80% от народа..
а ти си от останалите измъчени под 20%.
Чатни го най - после. Не виждаш как ни ограбват янките, защото са ни взели за колония. Затова сме бедни, драги.


ПЪРВО: Нека даде със свои думи ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА РУСОФИЛ?
ВТОРО: Явно и е неизвестно ЧЕ ГОЛЯМОТО ОГПАБВАНЕ НА БЪЛГАРИЯ А НАРОДА И НАЧЕВА - С ОКУПИРАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ от Съветска Русия на 5. септември. 1944 година ... та и до настоящият момент?!

- Какво ни казва академик Д. Лихачов за интелигента и интелекта?
"Интелигентността не е само в знанията, а и в СПОСОБНОСТТА ДА РАЗБИРАШ."?

От момента на създаване на Съвета за икономическа взаимопомощ - ЗАПОЧНА ДА СЕ ТРЪБИ - ЗА ВЗАИМОИЗГОДНОСТТА И БЕЗКОРИСТНОСТТА на българо-съветската дружба - но така ли бе на практика?
ПРИМЕРИ ?!?
1.
По силата на сключени междудържавни търговски споразумения България-СССР, следваше да построим(и построихме)Завода за стоманени (спиралошевни) тръби - на гара Септември!
Идеята бе, един път чрез български инвестиции (в разработката и изграждането на газопреносната мрежа на СИВ, на територията на Русия, Украйна и ГДР) и втори път с доставки на елементи за строителството им (спиралошевни тръби) ДА СЕ КООПЕРИРАМЕ ПРИ СЪВМЕСТНАТА ЕКСПЛОАТАЦИЯ и ИЗНОС НА СЪВЕТСКАТА ГАЗ (та и нефт).
През 1978 г. ЗАВОДА БЕ ПУСНАТ В ЕКСПЛОАТАЦИЯ - и последва "КУКИШ"!
Съветския съюз две години по-рано, през 1976 г. сключи "Сделката на века" с ФРГ - в която се придвиждаше и клаузата: газ срещу тръби(!)?
СССР едностранно отказа договорените доставки на газопреносни-тръби българско производство в полза на "вражеските" германски.
2.
След като изградихме изцяло РЕПУБЛИКАНСКИЯ КРЪГ на газопреносната ни мрежа, ЗАВОДА ОСТАНА БЕЗ ПАЗАР - като ЕДИН ПАМЕТНИК, на това: Доколко бе "взаимоизгодна дружбата" ни със СССР.
3.
Вследствие НЕРЕАЛИЗИРАНА ОЧАКВАНА ПЛАНОВА ПРОДУКЦИЯ - ЗАЕМИТЕ НА ВАЛУТА ВТОРО НАПРАВЛЕНИЕ - останаха за наша сметка!

И това НЕ Е ЕДИНСТВЕНИЯ ПРИМЕР - Относно?
Доколко бе "безкористна" и "взаимоизгодна" търговията с Московската КОЛОНИАЛНА метрополия - за нас?
4.
ЗНАЕТЕ ЛИ От тази сделка - какъв дълг натрупа България към "западните" банки кредиторки?
И ВТОРОТО ПО-ВАЖНОТО ?
5.
От излезлите по-късно сведения за ЗАПАДНИТЕ БАНКИ КРЕДИТОРКИ(НА КОИТО СТАНА ДЛЪЖНИК С БЛИЗО ЕДИНАДЕСЕТ МИЛИАРДА ДОЛАРА - БЪЛГАРИЯ) - част(две от петтяхто) от ТЯХ се ОКАЗАХА СЪВЕТСКИ !!?
6.
За така нареченото "Ямбургско споразумение" - в което България следваше да влезе с пари и технологии и строителни елементи ВЪЗЛИЗАЩО НА БЛИЗО МИЛИАРД ДОЛАРА - няма да коментирам ... засега?
6.
Няма да коментирам: Защо проекто-пропускателната мощност на енергийната система на България е проектирана ЗА НАТОВАРВАНЕ(пренос на ток) В ПЪТИ ПОВЕЧЕ, отколкото са нуждите на страната ни? ... тук ще спра без да съм приключил с оценките взаимоизгодноста за България на тази наша прословута "дружба със СССР"! ?
7.
… ИЛИ ЗА ПРОДАЖБАТА НА „НЕФТОХИМ-Бургас” на руската ЛУК-ОЙЛ ?

Радостинке ОЩЕ СЛЕД "Девето-септемврийското" ни "освобожедение" България изпада в КОЛОНИАЛНА ЗАВИСИМОСТ от СССР ... Вече при СДЕЛКАТА В МАЛТА от 1989 год. м/у Буш и Горбачов ... България НАГЛЕД СЕ ОСВОБОДИ ОТ ПОЛИТИЧЕСКАТА СИ ЗАВИСИМОСТ ОТ РУСИЯ ... Която преотстъпи част от ПАТРИМОНИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИТЕ СИ ПРАВА и на САЩ ?!

България ЗАГУБИ СУВЕРЕНИТЕТА СИ през 1944 год, ставайки с това икономически зависима и полу-колониална държава ... та оттогава и досега!

С малката подробност, че през 1989 год. РУСИЯ ПРЕОТСТЪПИ КАТО СТОКА, България - НА СТРАТЕГИЧЕСКИЯТ СИ "ВРАГ" - САЩ ... без да се е оттеглила при това, от икономическите си интереси в България !!





И нашите тръби не вярвам да са отишли зян- тях са ни ги купили преоценени като скрап, а после са ги монтирали някъде или препродали като готови изделия на трета страна. Нефтохима пък си е бил руски още по начало,подобно на "нашите" фармацефтични комбинати- после само е оформена документацията за неговата истинска принадлежност,за да не посягат "чужди" хора към него. Това е като с прословутите "Български" ракети,които сами сме били "унищожили"- тия ракети си бяха руски по начало,в тях нямаше нищо наше и с тях се случи онова,което руските им собственици наредиха- нищо друго!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bojil
Категория: Политика
Прочетен: 1771734
Постинги: 292
Коментари: 5326
Гласове: 64244
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Интересен комплект от финансови съвети
2. Русия искала да провали Илинденското въстание
3. Няма "славянска" азбука- има Българска
4. Как бе посърбен Българския град Пирот
5. Съвецки грабежи в България до 1947 г.
6. Коронавирусите не са нови за човека
7. Русия помагала на турците в арменския геноцид и карала султана да окупира половин България
8. Ботев за истинския лик на сърбите и "румънците"
9. Българските контрачети през Втората световна война
10. 6-те ястребинчета убити от шумкари,за да не ги издадат
11. Руският фокус с македонския заек
12. Какво е направила Русия за България
13. Царска Русия забранявала украинския език,няма общо с Кирил и Методий
14. Уранови находища в България
15. Насраните руски орли - велики стихове
16. Фалшивата ни история е резултат от руската хибридна война срещу нас
17. Москва се е подписала под договор, изрично позволяващ разширяване на НАТО
18. Съвецките чутури не са изкуство,а червена пропаганда срещу България
19. Съвецките чутури не са изкуство,а червена пропаганда срещу народа ни
20. Русия умишлено оставяла хората си да измират от глад,за да краде подаяния от Запада