Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.05.2021 19:26 - ОТНОВО ЗА ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Регионални   
Прочетен: 1237 Коментари: 0 Гласове:
10


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
  Мой приятел издава поредната си книга за Западните покрайнини. Почти всичките снимки с информация къде те са направени са от мен. Той поиска от мен обаче нещо, с което ме затрудни доста - да напиша предговор към книгата му или епилог, както реша. Нямам опит в такава дейност, почувствах се надценен и доста се потрудих. Написах нещо, не го одобрих. Втори път написах нещо - също не го одобрих. И реших да напиша нещо, което мога само аз - от позицията си на упознал целите Западни покрайнини като региони, включващи населените им местаа прекрасната им природа, в която влизат 6 планини. С тези познанния да се опитам да допълня труда му, така си поставих заданието. Започвайки да го пиша обаче в мисълта ми навлизаха доста странични теми, а обемът е ограничен. Странимните теми  идваха от спомени от срещите ми с хората и красивата им природа, които продължиха 10 лета, през които изминах по тези региони хиляди км. Ще поместя каквото написах, като уточмнявам, че то е за родолюбиви българи, не става за простаци от типа добритерпешевци, славитрофоновци, руменрадевци - боклуците на България. Написаното от мен е за истинските българи, какъвто е авторът на книгата - един прекрасен Бълтарин. Той за съжаление няма средства да я издаде с цветните снимки, които съм му предоставил с много висока резолюция, като те ще бъдат чернобели. Доста от тези прекрасни снимки съм подарил на хора, които със сигурност ще ги запазят, защото знаят стойността им.

    На тази тема "Снежните капани" в които са били поставени българите съгласно Ньойския договор и защо, съм писал доста сериозни статии. При едно представяне на статията ми в  Брезник стана гаф в Трън, при който един завършил Школата в Сименово юрист едва не бе уволнен. Убедих следователката, че момчето е мното просто и заблудено, а не враг и така то запази раотата си. При подобна изява в Брезник разобличих един сърбин, поп в тамошната църква, но ми стана мъчно за него. След некокократни телефонни разговори потулихме случилото се пред Светия синод, но пък брезничани получиха повече информация кому той служи.

   Ето и текста, който изпратих за Предговор или пък Епилог, както авторът на книгата реши. Важното е, че го е харесал:

ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ, НАСЕЛЕНИ С БЪЛГАРИ, ПРЕВЪРНАТИ СЛЕД НЬОЙСКИЯ ДОГОВОР В ЗАТОЧЕНИЦИ В СОБСТВЕНИТЕ СИ ИМОТИ НЕ СА ЗАБРАВЕНИ В РОДИНАТА ИМ, БЪЛГАРИЯ!

 

   Несправедливият Ньойски мирен договор, разделил българи в две държави чрез граници, преминаващи дори през населени места е грях на Великите сили, който няма да има опрощение нито на земята, нито на небето. Само запознатите с този казус, с регионите, където живеят тези наши сънародници, с ужасяващо трудния им начин на живот, знаят и на какво насилие са били подложени те след 1919 г, как живеят сега и защо тези региони се обезбългаряват. Всичко това е резулат на сръбската политика в тези региони, но лошото за тези наши сънародници не е само тази политика, с прибавен към нея войнстващ шовинизъм, а и нихилизмът от наша страна спрямо сънародниците ни в Западните покрайнини. Това е факт! Ако нашата държава искаше да промени статуквото и принадлежността на тези региони, щеше да направи нещо. Удобният момент бе разпадът на Югославия през 2003 г, след който владеенето на тези територии от страна Сърбия е незаконно. Какво направихме ние тогава? Друг удобен момент е бил при разпада на Тройното кралство, към което бяха придадени наказателно тези земи. Те трябваше да бъдат върнати на България, а вместо това Сърбия противозаконо ги задържа към нея.

   Връзката на нашите българи в Западните покрайнини се осъществява не само от хора, родени там и живеещи в България. Има създадени организации, културни центрове, които са неполотически, защото се счита, че връзката между българите от двете страни на границата трябва да бъде на основата на общата ни култура, а не на политиката в определен момент, която е променлива, а кръвта вода не става.   

    Освен роднините на сънародниците ни в Западните покрайнини, живеещи в България, които подържат връзката на българите от двете страни на границата, има и много патрииоти, които работят за същата кауза. Един от тях е авторът на книгата, д/р Николай Илиев, с произход от Трънско. Той събира материали за Западните покрайнини, издава ги и така популяризира този регион. Слава на такива родолюбци. Има обаче и други хора, изобщо не свързани със Западните покрайнини, но свързали част от живота  си с тях. Аз съм от тях. В продължание на 10 лета по време на отпуската ми и след пенсионирането ми аз упознах целият този регион, изминавайки хиляди километри пеша по селата и прекрасните им планини, направих и хиляди снимки, част от които съм публикувал в блога си. Упознах бита, ценностата система на тези хора, откъснати от родината си и заточени в собствените си имоти. Едно от безценните неща, което узнах от тези хора е каква е била ценностната система на българина преди век. При нас ценностната ни система бе променена, по-точно е да кажа унищожена след отнемане на имотите на хората и последващото преселение от родните им места в градовете. В Сърбия имотите не бяха отнети, поради който факт те можеха да пътуват на Запад да работят, но имотите им, роднините им, ги влечаха обратно в страната им и те се завръщаха. Загубили всичко в страната си, българите побягнаха в чужбина въпреки телените мрежи. Ако  човек, живял в България се докоснне до хора, опазили ценностната си система от преди век, доста ще се замисли върху себе си.

   В предговора си към новата книга на д/р Илиев ще се спра на регионите в Западните покрайини, за да покажа коварството на тези, които разделиха българите с граници - Великите сили чрез Ньойския договор. Мисля, че така ще допълня новото патриотично четиво на д/р Илиев, защото едва ли има друг човек, така запознат със Западните покрайнини не само регионално.

   Природата на Западните покрайнини е величава. В нея почти всички региони са полупланински или планински. Планините там са следните: Балканът, по чието било от вр. Сребрен до устието на Тимок минава границата мажду България и Сърбия. Съседната на Балкана планина е Видлич. От нея започва Влашката планина. Следва Гребен планина, а след нея Руй планина. От Руй планина започваа нова плаинска верига, в която има две планини, Кървав камик и Милевска, но има и едно отклонеие, наричано Въртоп планина. От другата страна на р. Драговищица пък е прекрасната и голяма планина Бясна кобила, по която някога е преминавала границата ни със Сърбия. В центъра на този планиски комплекс, съставен от планините Бясна кобила, Кървав камик и Милевска планина е гр. Босилеград. Географското му разположение не позворява той да бъде към друга държава, освен към Българи, в противен случай хората там са обречени.

    Сега ще отговоря на един друг въпрос, имат ли възмогжност тези регионни ако са откъснати от България икономически да осъществяват връзка с регионите в Сърбия. Започвам с Годечко, една богата област на страната ни преди да бъде прекарана „Наказателната” граница. Селата там са разположени по долината на р. Височица и по долините на потоците им, спускащи се предиммно от Балкана. Този регион е отвсякъде заграден с планани и единствената му връзка за осъществяне на икономически контакти е бил гр. Годеч. Прекарваннето на границата при Смолча,  Бърля и Горни Криводол обрече тези хора на изключително тежък живот, в който на първо място е оцеляването. Сега има построени две шосета през Видлич, които отвеждат до Царибродско и Пиротско, но преди тях единствената връзка на тези хора бе едни римски път от с. Славиня до с. Смиловци.

   Друг регион, където българите бяха оставени в снежен капан, какъвто е Годечко, бяха тези от Трънските одоровци. Това са села по долината на р. Ерма и някои нейни притоци, като Звонска и Кусовранска, но и по още десетина по-малки реки. Естествената връзка на тези хора бе гр. Трън, където те да реализират стоките си, да си купят каквото не могат да си произведат. По време на ВСВ германците прокопаха тунели за дековилка по р. Ерма, свързваща Трън и Царшброд  и така българите там получиха достъп до градовете Цариброд и Пирот. Вместо влак сега през ждрелото преминава шосе, но то промени бита на хората.

   Друг регион, който изглежда малък, но не е, е този над с. Трънска клисура, днес наречено само Клисура, за да не се свързва с Трън. Селата са разположени по долината на р. Ерма, която тук е в горното си течение и по долините на притоците й от планините Кървав камик и Въртоп. Високо-високо над Трън, полюса на студа в България, тези хора са поставени също в ужасен снежен капан. Дали това е случайно или има зе цел то да принуди българите да напуснат родните си места или да умрат и обезбългарените територии – ничия земя -  да станат сръбски е въпрос с отговор ДА!!! Отбелязвам, че тук селата са най-високо разположенни, има такива на височина 1400 м. н. в. по Кървав камик, където изложението им е на юг.

   Най-жестокият сежен капан обаче, в който са оставени българите, е този около Босилеград. Някога българите от този регион през с. Извор и седловината над селото са пътували към селата Горно и Долно Кобиляне и после надолу до Кюстендил. Пътят покрай река Драговищица е направен по-късно, когато е имало подходяща строителна техника за работа в скални участъци.

   Река Драговищица извира от седловина между планините Кървав камик и Милевска. Там е регионтът на с. Божица, типично планински. Това село е център на комплекс от села и махали, най-високата от които е Вучидел. Такъв е и Босилеград, център на още по-голям такъв комплекс в средното течение на реката. Селата около Босилеград са разположени предимно по скатовете на планината Бясна кобила, защото те са южни. Няколко рекички слизат от планината Бясна Кобила в този участък, най-голяма от които е Лисинската река. Следва средищното място, събирането на р. Божицка и Любатска. В това уширение, където слизат още доста рекички е гр. Босилеград. Селата вече са от двете страни на долината, а някои от тях, като напр. Груинци са дори от обратната страна на Милевската прланина, която гледа към България. Уточнявам, че с. Груинци е разделено в две държави подобво на още много други, цитиам само едно комплекса от мегамахали Врабча. Най-високо са разпологжени селата по долината на р. Любатска, която извира под вр. Бясна кобила.

   Следват още малки рекички със села, но има и една голяма река, Тлъминска, която извира чак под вр. Църноок. Долината е благодатна, селата достигат много голяма височина. Целият този регион, Босилеградско, наподобява на една подкова, в центъра на която е гр. Боселеград. И изведнаж Наказателна граница, в резултат на която той остава в снежен капан. Към Бълтрия – граница, към Сърбия – заграденн от всякъде висока 1500 м. планина.

     Как живеят българите в тези региони?

     Веднага ще кажа, ужасяващо трудно и бедно. Най-зле икономически са регионите на Босилеград и Трънска клисура, най-добре, тези по Царибродско. През зимата босилеградци нямат връзка със Сърбия, зящото трябва да преминат през проход в планината към 1500 м. н. в. и да се спуснат по ужасно опасен път до Сурдолица. В Сурдолица живеят посръбчени българи, такива са и надолу към Вране.  В най-добро положение за осъществяване на икономически връзки с България са българите от Царибродско. Мнозина софиянци пътуват в петък до пазара в Цариброд за да си купят екологични и евтини хранителни стоки, а също и за да посетят техни заведения. До този пазар достигат и сърби от Лесковац, и те ужасяващо бедни, където презлагат стоката си за да спечелят някакави пари от качествените си екологично стоки, които предлагат на ниски в сравнение с нашите цени.

   С отварянето на границата между Сърбия и България връзките между българите от двете й страни могат да станат още по-силни, но за жалост в България новото поколение нищо не знае за този край, някога част от България. Първо, той е прекрасен, желателно е да бъде упознат. Второ, упознавайки бита и културата на българите там, ние можем да  видим какви сме или преди сто години като ценостна система. Сега повечето от нас нямат такава и стават лесна жертва на новите взаимоотношения между хората, на които липсват ценностите запазили ни като нароз, религия, държава. Сега на мода е „Пазарът”, променени са и интересите на хората - да се ходи сред природата вече не е приоритетно, ходи са на море.  Свободното време за творчество се пилее в социалните мрежи или таверни със српска скара и српско-циганска музика. Това есамо една от метастазите на опростачването, което се стовари върху поколението у нас след 1989 г. и което вече дава горчиви плодове, вгорчаващи живота в цялата ни страна.

    И накрая за българите в т. н. Западни покрайнини. Крайно трудните условия на живот там, описах защо,  са причина за миграцията на местното население - една част към България, друга към вътрешнността на Сърбия, но предимно Белград.  Възрастните хора остават по имотите си, но те си отиват и много къщи остават заключени. Пред очите ми са прекрасни изоставени къщи в село Кострошевци. На вратата на тях виси катинар, само че там никой не го разбива и не краде изоставения дом. Така този прекрасен край на България се обезбългарява и когато този процес достигне необходимата си степен, сърбите ще кажат, че тези ничии земи са наистина техни. Това е тяхна политика, те винаги с помощта на великите сили са отщипвали територии от съседите си. Вина за тази тяхна политика обаче носим и ние. Заети с вътрешните си проблеми - разграждането на комунизма, който за 45 години съсипа страната ни, вътрешнополитическите борби, заблуденното и поради това манипулируемо ново поколение до степен да не раздличава доброто от злото - не ни остава енергия да погледнем по далеч и все правим грешки. Поредната е с Македония. Вместо да подкрепим позицията на културните държави, ние подкрепихме линията на Путин и Вучич. Не ни стигат другите не правещи смисъл противоречия на Балканите, та прибавяме и ново...

 

 

    

 





Гласувай:
10



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12188019
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18321
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031